Суровините от критично значение не са само ресурс, те са новото политическо и дипломатическо оръжие
От началото на 90-те години, така наречен първични материали от сериозно значение станаха съществена и на този стадий към момента незаменима суровина в индустриалния развой на доста индустриални браншове и на технологиите, от които зависи зеления преход. Необходимостта от тези първични материали в актуалните стопански системи нараства експанзивно, защото те са нужни за производството освен на технологиите, ориентирани към битката с климатичните промени и енергийния преход, само че и на смарт телефони, компютри, лед лампи и екрани, тактилни екрани и всевъзможни други предмети, без които през днешния ден животът ни се коства неосъществим. В същото време, те се оказват и пресечна точка на редица геополитически, обществени и екологични проблематики, които ги трансформират в мощни дипломатически оръжия. Международната конкуренция за техния надзор се обрисува като една от най-важните и значими трендове, които ще дефинират по едно и също време политическите, обществените, дипломатическите и военните ориентации и решения, както на национално, по този начин и на международно равнище. Днес зависимостта на европейските страни от вноса варира сред 93% и 100%, а в случай че трендовете останат същите, през 2050 година те ще са страните в позиция на най-силна взаимозависимост във връзка с доставките на суровините от сериозно значение. Едновременно с това, тематиката за сериозните първични материали осветява няколко проблематични страни на така наречен зелен преход и слага фронтално въпроса за нужната радикална смяна на сегашния стопански модел. На 16 март 2023 година Европейската комисия (ЕК) одобри предложение за Закон за първични материали от сериозно значение (Critical Raw Materials Act), утвърден от Европейския парламент на 12 декември 2023 година Според формалната обява, новият закон има за цел да ускори конкурентоспособността на европейските страни и да понижи тяхната взаимозависимост от доставките от други страни. Към момента 34 детайла от периодическата таблица на химическите детайли са избрани от Европейския съюз (ЕС) като „ сериозни “ първични материали със стратегическо значение за европейската стопанска система и с висок риск на доставките. Те намират приложение в електрониката, опазването на здравето, производството на стомана, защитата, проучването на космоса, авиацията и още доста други индустриални области, като главните им снабдители са страни отвън Европейски Съюз. Както демонстрира схемата по-долу, законът постановява, че до 2030 година, страните от Европейски Съюз би трябвало да добиват 10%, рециклират 15% и преработват 40% от сериозните първични материали, като вносът на която и да е от тях не би трябвало да надвишава 65%. Фигура 1: Основни решения от Закон за сериозните първични материали (Critical Raw Materials Act), 2023 Кои са суровините от сериозно и стратегическо значение?
През 2011 година Европейска комисия изготви и разгласява за първи път лист на така наречен първични материали от сериозно значение. Тогава той съдържаше 14 такива. В последната актуализация от 2023 година, те са към този момент 34, като 17 от тях се считат за стратегически заради обстоятелството, че те са главен съставен елемент в доста модерни технологии като компютри, смарт телефони, LED екрани, медицински апаратури и най-много всички технологии и инфраструктури, нужни за реализиране на заложените цели на зеления преход – фотоволтаични системи, вятърни турбини, полупроводници, акумулатори за електрически коли и т.н. Подобно на Европа, Съединени американски щати, както и всички други страни изготвят и актуализират техните лични описите на сериозни първични материали съгласно потребностите на националните стопански системи. Фигура 2: 17-те стратегически елемента/ресурси. 34-те първични материали от сериозно значение – най-често метали или минерали, са тези, чиято верига на доставка и доставяне не е сигурна, а тяхната липса или недостиг основават действителни опасности за стопанската система на една страна,
според формалните дефиниции. 17 от тях са избрани и като първични материали със стратегическо значение (Фигура 2) и се считат за жизненоважни за икономическата политика на дадена страна, нейната защита и енергийната ѝ политика. Понякога, следвайки дословния превод от британски (rare earth element) и/или от френски (terres rares), тези 17 детайла са наричани и „ редки “, или на български език – „ редкоземни “, само че противоположно на това, което подсказва определението, те не са редки от геоложка позиция. Находища се намират на доста места по света, само че на множеството места тяхната централизация е толкоз дребна, че тя не оправдава отварянето на мина от икономическа позиция. За разлика от други метали, те участват като сплав в земната кора, само че в никакъв случай независимо, а смесени с други и затова техният рандеман и най-много рафинирането им са нескончаем и безценен развой, за който са нужни доста сила и големи количества вода. Тези 17 детайла са познати още от 18 век, само че до 70-те години на предишния век нямат индустриално приложение и разумно към тях няма промишлен и търговски интерес. Ситуацията радикално се трансформира при започване на 21 век с откриването на техните магнитни, проводни, оптични, химически, катализиращи качества и употреба, които ги вършат главен детайл в производството на цифрови, информационни, медицински и така наречен еко-климатични технологии. Силна специализация и монопол на добива и производството
Ако находищата на суровините от сериозно и/или стратегическо значение не са редки от геоложка позиция, то на международно равнище те са доста неравномерно разпределени, а това систематизиране структурира доста мощна специализация на страните в добива на една или друга суровина и разрешава установяването на мощни монополни позиции. Фигура 3: Разпределение на добива на стратегически метали в света, 2021. До 80-те години на предишния век Съединени американски щати господства произвеждане и пазара на ресурсите от сериозно и стратегическо значение, само че от 1995 година Китай се наложи на международната сцена като най-големият производител, контролиращ освен добива, само че и процесите на пречистване и промяна. Един доста бърз обзор на данните от фигурите 3 и 4, демонстрира разпределението на известните залежи и ресурси. Днес Китай управлява 70% от международния минен рандеман и преправка, и като резултат – управлява пазара на суровините от сериозно и стратегическо значение. Освен това на територията на страната са съсредоточени най-големите залежи от запаси, множеството от тях са и с най-висока централизация на метали и минерали. Т.нар. „ Литиев триъгълник “ или районът сред Аржентина, Чили и Боливия, концентрира съвсем 2/3 от международните запаси на литий. Чили и Перу преобладават добива и производството на мед – към 40% от международната продукция, Русия – на паладиум, Индонезия – половината от международното количество на никел, Демократична република Конго – 70% от международния рандеман на кобалт. Фигура 4: Стратегически детайли в производството на енергийните технологии. Както можем да установяваме от графиката на фигура 4, стратегическите детайли са незаменими детайли във всички съществени производства и артикули в актуалните стопански системи, от които зависи както тяхната конкурентоспособност, по този начин и енергийната политика. Настоящата властна позиция на Китай не е единствено резултат на природно-географски дадености. Тя е резултат и от една целенасочена национална политика, въведена още първоначално 90-те години на ХХ век, когато Китай стартира всеобщи и систематични вложения за развиването на добива на стратегическите метали. Това съответствува и с тъкмо противоположната наклонност, която се следи тогава в Западна Европа, където от края на 80-те години обектите последователно затварят и минната промишленост е делокализирана, поради понижените количества изкопаеми първични материали, само че и най-много поради екологичните аспекти и огромните опасности от замърсяване. Обратно, Китай предлага евтина работна ръка, трудовата сфера е нерегламентирана, а закони за запазване на околната среда или други екологични условия просто не съществуват. Днес Китай господства освен в добива, само че и в цялата поточна линия на сериозните метали. Много страни, в това число и Съединени американски щати, изпращат добивите си в Китай за пречистване и преправка заради липса на нужната инфраструктура, само че и както загатнах нагоре, най-много тъй като рафинирането е както мощно замърсяваща, по този начин и активност, консумираща съществени запаси – сила и вода – в доста огромни количества. За илюстрация, 70% от употребяваната вода в Чили, е употребена в минната промишленост. А тази обстановка доста ясно подчервата това, за което експертите сигнализират към този момент от години, задаващата се рецесия с водните запаси и засилващата се конкуренция сред другите промишлености за достъп до тях. Допълнително, Китай от години влага и в доста африкански страни, където има рандеман – като да вземем за пример в Демократична република Конго, като по този метод затвърждава още повече мощната си позиция, a по едно и също време с това от 2005 година все по-чувствително лимитира износа на първични материали от сериозно значение и ги резервира за потребностите на вътрешния пазар и продукция. Стратегия, която пък разреши на Китай да се нарежда като главен състезател на пазара на технологиите, нужни за зеления енергиен преход, като фотоволтаиците или електрическите коли. Днес зависимостта на европейските страни от вноса варира сред 93% и 100%,
а в случай че трендовете останат същите, през 2050 година те ще са страните в позиция на най-силна взаимозависимост във връзка с доставките на суровините от сериозно значение. Темата е толкоз значима, че главната цел на Първата интернационална среща за суровините от сериозно значение, която се организира на 28 септември 2023 година в Париж, беше да се слагат основите на така наречен „ железна дипломация ”. В срещата участваха 47 страни, само че без Китай и Русия. Каква е обстановката и позицията на България в този подтекст?
В оповестената на страницата на Министерския съвет, на Портала за публични съвещания, Национална научна стратегия „ сериозни и стратегически първични материали за зелен преход и стабилно развиване “, можем да прочетем, че „ …За България е извънредно значимо да направи преоценка на капацитета си за сериозни и стратегически първични материали (КСС), като се вземе под внимание актуалното равнище на технологиите и потребностите на обществото от първоначални сериозни първични материали и редом с това се изследва и капацитета за преработване и неведнъж потребление на съответни първични материали “. Според създателите на програмата, “потенциалът на страната за рандеман, преправка и преработване на сериозни и стратегически първични материали и минерали е огромен, само че целенасочени проучвания в тази област липсват в последните тридесет години. “ Липсата на систематични и задълбочени проучвания и картографиране на залежи и ресурси на минерали от листата на стратегическите запаси не пречат понякога да се появяват сензационни заглавия, като да вземем за пример за изследванията в Панагюрския район за залежи на мед и злато: „ България може да се окаже водач при редкоземните детайли, в случай че промени политиката си към добива “ или „ България ще е в суперпозиция, в случай че Европейски Съюз влага в мините за сериозни първични материали. “ Но без значение от действителността на изказванията, се знае, че от началото на минно-геоложкото проучване до отварянето и ефикасното експлоатиране на една мина са нужни сред 10 и 15 години, единствено от техническа и инфраструктурна позиция. В този смисъл, България никога не е в позиция, която я защищава от разтърсвания при по-мащабен недостиг на сериозни първични материали, и е изложена на същите опасности като всички останали страни, които са подвластни от вноса и доставките от други страни. Бързо променящатата геополитическа обстановка, новите алианси, все по-ясно декларираната политика на народен протекционизъм на доста от страните производителки, мощната междудържавна конкуренция и така нататък, не може да подсигурява непоклатимост в връзките, и затова доставките в дълготраен проект. След казаното, по-лесно разбираме, че приемането на Закона за сериозните първични материали е най-много отговор на подтекста на мощното напрежение на международния пазар на суровините.
Според Международната организация на енергетиката, до 2030 година към този момент няма да има задоволително дейни мини за рандеман на която и да е от сериозните първични материали. Повишено търсене, нараснала взаимозависимост от доставка и все по-честите ограничавания, които страните производителки одобряват, способства за поддържането на едно положение на непрекъснато напрежение, което не е ново (още през 2010 година Китай постанова първото ембарго върху износа на сериозни суровини), само че тематиката несъмнено се наложи като една от главните в последните няколко години. Да напомним единствено няколко обстоятелството. През декември 2023 година Китай забрани износа на технологии за добиване и делене на стратегически запаси и мощно стегна разпоредбите за експорт на галий и германий, нужни за производството на чипове, последвани от сходни условия за няколко типа графит. В същото време Норвегия, макар мощната интернационална съпротива, стана първата страна, която позволи изследване на дъното на териториалните си води за търговски дълбоководен рандеман на потребни изкопаеми. Малко по-назад в годините, през 2019 година Доналд Тръмп, от името на Съединени американски щати, изиска да купи Гренландия поради находищата, само че и геостратегическото си състояние. В Европа, повече от 30 години след края на минната промишленост, Франция, Германия, Португалия и редица други европейските страни лансираха проучвания и картографиране на възможни залежи. С други думи, тематиката за сериозните и стратегическите първични материали се оказа пресечна точка на многочислени и спорни стопански, обществени, екологични, геостратегически, даже военни ползи, като изплита една доста комплицирана и многопластова настройка на интернационалните взаимоотношения и мощни зависимости. Суровините от сериозно и стратегическо значение и зеления преход
Темата за суровините от сериозно значение е една от най-силните обменни монети в регулацията на интернационалните връзки през днешния ден и заради обстоятелството, че съответно за европейските страни, заложените цели на зеления преход и нисковъглеродна стопанска система, се базират на технологии, чието произвеждане изисква непрекъснати и регулярни доставки на първични материали, които, както разбрахме, страните от Европейски Съюз нямат. А даже и да се открият нови залежи, с изключение на времето належащо за постигане на фаза ефикасна употреба, публичната съпротива може също в допълнение да забави или напълно да обрече отварянето на нови мини. Тази обстановка ускорява в допълнение позицията на взаимозависимост на европейската енергийна политика от външни снабдители на запаси. Днес, на международно равнище, разпределението на енергийния микс е към момента доминиран от изкопаемите горива – 82%. За да се промени тази конструкция е належащо в идващите няколко години, функциониращата инфраструктурата за произвеждане на възобновима сила да се усили фрапантно. А за това са нужни доста и огромни количества първични материали от листата на 34-те. Само няколко образеца са задоволителни да щриховаме огромната картина. За произвеждане на една вятърна турбина са нужни сред 950 и 1000 тона мед, 5 тона цинк, 20 тона алуминий, 1 звук други редки метали. Цикълът на живот на една вятърна турбина е към 20 години, след което да се произведат и конфигурират нови, а старите, в най-хубавия случай, да се рециклират или да преминат в категорията на замърсяващи околната среда боклуци, както се случва през днешния ден. Друг образец, още преди 10 години се регистрира, че в производството на компютри и телефони отиват 19% от международната продукция на паладиум и 23% от тази на кобалт. Поради все по комплексния дизайн, комбиниращ от ден на ден и повече метали от листата, направен от Европейски Съюз, само че в доста дребни количества, както да вземем за пример в смарт телефоните, прави тяхното преработване комплициран и безценен развой и като резултат – незадоволително забавен стопански, с цел да бъде развиван или най-малко в Европа и Съединени американски щати, където след приложимост, продуктите, съдържащи сериозни метали, отиват на боклука, или са изнасяни към Африка и Азия – най-често нелегално, съгласно Базелската спогодба от 1989 година за трансгранични рискови боклуци. Амбициите за коренно префасониране на транспортния бранш и възбраната на колите с вътрешно горене след 2035 година дават също концепция за количества сериозни метали и стратегически първични материали, които ще са нужни. Засега батериите за електрическите коли, най-често от литиум-йон, са формирани от 80% никел, 15% кобалт, 5% алуминий, литиум, графит, мангамез, стомана. В своето проучване, Селия Изоард, демонстрира, че единствено за потребностите на електрификация на френския авто парк ще е нужна цялата реколта на литиум на международно равнище. Реалност, която още по-силно акцентира, че производството на огромни и тежки електрически коли компрометира очакванията за по-екологичен баланс в областта на превоза. Колкото по-голяма и тежка е една електрическа кола, толкоз по-голяма батерия ѝ е нужна, което естествено усилва количеството от нужните и вложените първични материали и силата за нейното зареждане. Добре разказаният „ абсурд на Джевънс “, (повече информация тук), обновен последните години с проучванията на така наречен „ резултат на преместване “ (rebound effect) в сферите на енергийната и ресурсната успеваемост, разрешава да се регистрира и следения факт, както на групово по този начин и на самостоятелно равнище, когато напъните за икономисване на сила и/или запаси от една сфера, активност или артикул към други, като за жалост, доста постоянно водят до по-голяма или свръхконсумация в друга сфера. Формулирано по различен метод, в случай че настоящите трендове се запазят, за да задоволим потребностите си, свързани със зеления преход и енергийната промяна, е належащо на всеки 15 години добивът на металите от сериозно и стратегическо значение да се удвоява.
А по-конкретно, това значи, че през идващите 30 години екстракцията ще е равна на количеството, което човечеството е добило откогато съществува, т.е. за 70 000 години. Фигура 5 демонстрира доста съответно експанзивното повишаване на потребностите от суровините от сериозно значение в актуалните стопански системи, нужни за производството освен на технологиите, ориентирани към битката с климатичните промени и енергийния преход, перманентни магнити, електрически коли, само че и на смарт телефони, компютри, лед лампи и екрани, тактилни екрани и всевъзможни други предмети, без които през днешния ден животът ни се коства неосъществим. Фигура 5: Видове и количества запаси, нужни за производството на технологии съгласно другите столетия. Слонът в стаята или един екологичен абсурд След казаното дотук, с изключение на аспектът „ дипломатическо и геостратегическо оръжие “, един по-обстоен обзор на тематиката и действителността за суровините от сериозно и стратегическо значение, за техния рандеман, произвеждане и преправка, както и техните екологични и непроменяемо обществени последици, е все по-трудно да се вършим, че не виждаме слона в стаята и да пренебрегваме тематиката, която „ скапва купона “. А тя е, че в случай че нуждата от зелен преход наподобява явна, то съответните му параметри – такива, каквито са дефинирани през днешния ден, т.е. поддържайки упоритостта за непрекъснат и прогресивен напредък, даже и той да е избран като зелен, слагат доста въпроси, които към този момент към момента нямат изцяло приемливи и безапелационни отговори. Поддържането на непрекъснат и прогресивен напредък ще изисква от ден на ден и повече сила и от ден на ден и повече запаси, чието извличане и произвеждане в никакъв случай не може да бъде 100% зелено.
Само един образец – съгласно Международната организация по енергетика, през днешния ден в света има 250 работещи мини за мед, а с цел да се задоволят потребностите в производството единствено от този метал, ще трябват още 80. Отново се връщаме в омагьосания кръг – свръхдобивът ще направи находищата на стратегическите метали все по-малко съсредоточени, което значи все по-големи количества рандеман за все по-малки количества метали. Ако фотографията по-долу дава някаква концепция за мащаба на площите, които се експлоатират, то процесът на рандеман, пречистване, обработка и промяна на металите е мощно замърсяващ, колкото и разнообразни лобистки организации да вършат опити да постановат друго мнение. Фигура 6: Изглед към огромен открит рудник, Калгурли – Боулдър, Австралия. През 2020 година Световната банка, в партньорство с най-големите компании в минната промишленост Рио Тинто и Англо Американ, дори направиха акция за необятната аудитория „ Климат и умни мини “ (Climate smart mining; Minerals for Climate Action). По-конкретно, повече рандеман значи от ден на ден и по-дълбоко дълбаене, транспортиране, натрошаване на големи количества камъни, обработка с химикали и разнообразни токсични субстанции, приложимост на големи количества вода, която по-късно е „ съхранявана “ в изкуствено основани водоеми, за които в никакъв случай не може да се подсигурява цялостна непропускливост, и вследствие замърсяването на подпочвените води се случва постоянно. Вече знаем, че даже и 10 години след затварянето на мините в Северна Каролина в Съединени американски щати, никаква растителност не пораства на тези територии. Знаем, че цели села бяха изселени в североизточен Китай поради замърсяванията, трансформирали почвите в неизползваеми. Знаем, че и случаите на ракови болести са 10 пъти повече в регионите към най-голямата мина Баотау в Китай. Скъсването на дигата Брумандинхо през 2019 година в Бразилия, жертвите и екологичната злополука, която провокира, демонстрират какъв брой рискови и несигурни са тези пост-минни инфраструктури. Един претендиращ за обективност разбор би трябвало да включи в калкулацията какъв брой сила е нужна, с цел да се създава сила, какви количества вода, какви количества боклуци се генерират, какво се прави с тях и така нататък С други думи, анализът би трябвало да включва преценка на резултатите, както на позитивните, по този начин и на отрицателните, на целия живот на една мина и всичките евентуални последици от минната промишленост, както в кратковременен, по този начин и в дълготраен проект. Запазването и поддържането на този модел на рандеман обрича на неуспех битката с климатичните промени и компрометира напъните за запазване и регенерация на околната среда. В този смисъл, само една радикална структурна и систематична промяна, която да си сложи за цел намаляването на количествата употребена сила и запаси на всички равнища, може да донесе действителен резултат. Поддържането на илюзията, че имаме механически проблем, който има техническо решение е доста сериозна стратегическа неточност, както и фокусирането само върху декарбонизацията, което последователно постанова визията, че можем да продължаваме както до момента и да поддържаме същия стопански модел, само че с по-малко нездравословни излъчвания. В умозаключение, даже и в резюме описаните несъгласия и спорове сред заложените упоритости и обективната действителност, ни връщат отново към тематиката за понижаване на икономическия напредък и ни напомнят, че след едно несъмнено равнище икономическият модел, основан на огромни екстрактивистки, индустриални и консуматорски практики, стартира да убива както икономическото развиване, по този начин и човечеството въобще.
През 2011 година Европейска комисия изготви и разгласява за първи път лист на така наречен първични материали от сериозно значение. Тогава той съдържаше 14 такива. В последната актуализация от 2023 година, те са към този момент 34, като 17 от тях се считат за стратегически заради обстоятелството, че те са главен съставен елемент в доста модерни технологии като компютри, смарт телефони, LED екрани, медицински апаратури и най-много всички технологии и инфраструктури, нужни за реализиране на заложените цели на зеления преход – фотоволтаични системи, вятърни турбини, полупроводници, акумулатори за електрически коли и т.н. Подобно на Европа, Съединени американски щати, както и всички други страни изготвят и актуализират техните лични описите на сериозни първични материали съгласно потребностите на националните стопански системи. Фигура 2: 17-те стратегически елемента/ресурси. 34-те първични материали от сериозно значение – най-често метали или минерали, са тези, чиято верига на доставка и доставяне не е сигурна, а тяхната липса или недостиг основават действителни опасности за стопанската система на една страна,
според формалните дефиниции. 17 от тях са избрани и като първични материали със стратегическо значение (Фигура 2) и се считат за жизненоважни за икономическата политика на дадена страна, нейната защита и енергийната ѝ политика. Понякога, следвайки дословния превод от британски (rare earth element) и/или от френски (terres rares), тези 17 детайла са наричани и „ редки “, или на български език – „ редкоземни “, само че противоположно на това, което подсказва определението, те не са редки от геоложка позиция. Находища се намират на доста места по света, само че на множеството места тяхната централизация е толкоз дребна, че тя не оправдава отварянето на мина от икономическа позиция. За разлика от други метали, те участват като сплав в земната кора, само че в никакъв случай независимо, а смесени с други и затова техният рандеман и най-много рафинирането им са нескончаем и безценен развой, за който са нужни доста сила и големи количества вода. Тези 17 детайла са познати още от 18 век, само че до 70-те години на предишния век нямат индустриално приложение и разумно към тях няма промишлен и търговски интерес. Ситуацията радикално се трансформира при започване на 21 век с откриването на техните магнитни, проводни, оптични, химически, катализиращи качества и употреба, които ги вършат главен детайл в производството на цифрови, информационни, медицински и така наречен еко-климатични технологии. Силна специализация и монопол на добива и производството
Ако находищата на суровините от сериозно и/или стратегическо значение не са редки от геоложка позиция, то на международно равнище те са доста неравномерно разпределени, а това систематизиране структурира доста мощна специализация на страните в добива на една или друга суровина и разрешава установяването на мощни монополни позиции. Фигура 3: Разпределение на добива на стратегически метали в света, 2021. До 80-те години на предишния век Съединени американски щати господства произвеждане и пазара на ресурсите от сериозно и стратегическо значение, само че от 1995 година Китай се наложи на международната сцена като най-големият производител, контролиращ освен добива, само че и процесите на пречистване и промяна. Един доста бърз обзор на данните от фигурите 3 и 4, демонстрира разпределението на известните залежи и ресурси. Днес Китай управлява 70% от международния минен рандеман и преправка, и като резултат – управлява пазара на суровините от сериозно и стратегическо значение. Освен това на територията на страната са съсредоточени най-големите залежи от запаси, множеството от тях са и с най-висока централизация на метали и минерали. Т.нар. „ Литиев триъгълник “ или районът сред Аржентина, Чили и Боливия, концентрира съвсем 2/3 от международните запаси на литий. Чили и Перу преобладават добива и производството на мед – към 40% от международната продукция, Русия – на паладиум, Индонезия – половината от международното количество на никел, Демократична република Конго – 70% от международния рандеман на кобалт. Фигура 4: Стратегически детайли в производството на енергийните технологии. Както можем да установяваме от графиката на фигура 4, стратегическите детайли са незаменими детайли във всички съществени производства и артикули в актуалните стопански системи, от които зависи както тяхната конкурентоспособност, по този начин и енергийната политика. Настоящата властна позиция на Китай не е единствено резултат на природно-географски дадености. Тя е резултат и от една целенасочена национална политика, въведена още първоначално 90-те години на ХХ век, когато Китай стартира всеобщи и систематични вложения за развиването на добива на стратегическите метали. Това съответствува и с тъкмо противоположната наклонност, която се следи тогава в Западна Европа, където от края на 80-те години обектите последователно затварят и минната промишленост е делокализирана, поради понижените количества изкопаеми първични материали, само че и най-много поради екологичните аспекти и огромните опасности от замърсяване. Обратно, Китай предлага евтина работна ръка, трудовата сфера е нерегламентирана, а закони за запазване на околната среда или други екологични условия просто не съществуват. Днес Китай господства освен в добива, само че и в цялата поточна линия на сериозните метали. Много страни, в това число и Съединени американски щати, изпращат добивите си в Китай за пречистване и преправка заради липса на нужната инфраструктура, само че и както загатнах нагоре, най-много тъй като рафинирането е както мощно замърсяваща, по този начин и активност, консумираща съществени запаси – сила и вода – в доста огромни количества. За илюстрация, 70% от употребяваната вода в Чили, е употребена в минната промишленост. А тази обстановка доста ясно подчервата това, за което експертите сигнализират към този момент от години, задаващата се рецесия с водните запаси и засилващата се конкуренция сред другите промишлености за достъп до тях. Допълнително, Китай от години влага и в доста африкански страни, където има рандеман – като да вземем за пример в Демократична република Конго, като по този метод затвърждава още повече мощната си позиция, a по едно и също време с това от 2005 година все по-чувствително лимитира износа на първични материали от сериозно значение и ги резервира за потребностите на вътрешния пазар и продукция. Стратегия, която пък разреши на Китай да се нарежда като главен състезател на пазара на технологиите, нужни за зеления енергиен преход, като фотоволтаиците или електрическите коли. Днес зависимостта на европейските страни от вноса варира сред 93% и 100%,
а в случай че трендовете останат същите, през 2050 година те ще са страните в позиция на най-силна взаимозависимост във връзка с доставките на суровините от сериозно значение. Темата е толкоз значима, че главната цел на Първата интернационална среща за суровините от сериозно значение, която се организира на 28 септември 2023 година в Париж, беше да се слагат основите на така наречен „ железна дипломация ”. В срещата участваха 47 страни, само че без Китай и Русия. Каква е обстановката и позицията на България в този подтекст?
В оповестената на страницата на Министерския съвет, на Портала за публични съвещания, Национална научна стратегия „ сериозни и стратегически първични материали за зелен преход и стабилно развиване “, можем да прочетем, че „ …За България е извънредно значимо да направи преоценка на капацитета си за сериозни и стратегически първични материали (КСС), като се вземе под внимание актуалното равнище на технологиите и потребностите на обществото от първоначални сериозни първични материали и редом с това се изследва и капацитета за преработване и неведнъж потребление на съответни първични материали “. Според създателите на програмата, “потенциалът на страната за рандеман, преправка и преработване на сериозни и стратегически първични материали и минерали е огромен, само че целенасочени проучвания в тази област липсват в последните тридесет години. “ Липсата на систематични и задълбочени проучвания и картографиране на залежи и ресурси на минерали от листата на стратегическите запаси не пречат понякога да се появяват сензационни заглавия, като да вземем за пример за изследванията в Панагюрския район за залежи на мед и злато: „ България може да се окаже водач при редкоземните детайли, в случай че промени политиката си към добива “ или „ България ще е в суперпозиция, в случай че Европейски Съюз влага в мините за сериозни първични материали. “ Но без значение от действителността на изказванията, се знае, че от началото на минно-геоложкото проучване до отварянето и ефикасното експлоатиране на една мина са нужни сред 10 и 15 години, единствено от техническа и инфраструктурна позиция. В този смисъл, България никога не е в позиция, която я защищава от разтърсвания при по-мащабен недостиг на сериозни първични материали, и е изложена на същите опасности като всички останали страни, които са подвластни от вноса и доставките от други страни. Бързо променящатата геополитическа обстановка, новите алианси, все по-ясно декларираната политика на народен протекционизъм на доста от страните производителки, мощната междудържавна конкуренция и така нататък, не може да подсигурява непоклатимост в връзките, и затова доставките в дълготраен проект. След казаното, по-лесно разбираме, че приемането на Закона за сериозните първични материали е най-много отговор на подтекста на мощното напрежение на международния пазар на суровините.
Според Международната организация на енергетиката, до 2030 година към този момент няма да има задоволително дейни мини за рандеман на която и да е от сериозните първични материали. Повишено търсене, нараснала взаимозависимост от доставка и все по-честите ограничавания, които страните производителки одобряват, способства за поддържането на едно положение на непрекъснато напрежение, което не е ново (още през 2010 година Китай постанова първото ембарго върху износа на сериозни суровини), само че тематиката несъмнено се наложи като една от главните в последните няколко години. Да напомним единствено няколко обстоятелството. През декември 2023 година Китай забрани износа на технологии за добиване и делене на стратегически запаси и мощно стегна разпоредбите за експорт на галий и германий, нужни за производството на чипове, последвани от сходни условия за няколко типа графит. В същото време Норвегия, макар мощната интернационална съпротива, стана първата страна, която позволи изследване на дъното на териториалните си води за търговски дълбоководен рандеман на потребни изкопаеми. Малко по-назад в годините, през 2019 година Доналд Тръмп, от името на Съединени американски щати, изиска да купи Гренландия поради находищата, само че и геостратегическото си състояние. В Европа, повече от 30 години след края на минната промишленост, Франция, Германия, Португалия и редица други европейските страни лансираха проучвания и картографиране на възможни залежи. С други думи, тематиката за сериозните и стратегическите първични материали се оказа пресечна точка на многочислени и спорни стопански, обществени, екологични, геостратегически, даже военни ползи, като изплита една доста комплицирана и многопластова настройка на интернационалните взаимоотношения и мощни зависимости. Суровините от сериозно и стратегическо значение и зеления преход
Темата за суровините от сериозно значение е една от най-силните обменни монети в регулацията на интернационалните връзки през днешния ден и заради обстоятелството, че съответно за европейските страни, заложените цели на зеления преход и нисковъглеродна стопанска система, се базират на технологии, чието произвеждане изисква непрекъснати и регулярни доставки на първични материали, които, както разбрахме, страните от Европейски Съюз нямат. А даже и да се открият нови залежи, с изключение на времето належащо за постигане на фаза ефикасна употреба, публичната съпротива може също в допълнение да забави или напълно да обрече отварянето на нови мини. Тази обстановка ускорява в допълнение позицията на взаимозависимост на европейската енергийна политика от външни снабдители на запаси. Днес, на международно равнище, разпределението на енергийния микс е към момента доминиран от изкопаемите горива – 82%. За да се промени тази конструкция е належащо в идващите няколко години, функциониращата инфраструктурата за произвеждане на възобновима сила да се усили фрапантно. А за това са нужни доста и огромни количества първични материали от листата на 34-те. Само няколко образеца са задоволителни да щриховаме огромната картина. За произвеждане на една вятърна турбина са нужни сред 950 и 1000 тона мед, 5 тона цинк, 20 тона алуминий, 1 звук други редки метали. Цикълът на живот на една вятърна турбина е към 20 години, след което да се произведат и конфигурират нови, а старите, в най-хубавия случай, да се рециклират или да преминат в категорията на замърсяващи околната среда боклуци, както се случва през днешния ден. Друг образец, още преди 10 години се регистрира, че в производството на компютри и телефони отиват 19% от международната продукция на паладиум и 23% от тази на кобалт. Поради все по комплексния дизайн, комбиниращ от ден на ден и повече метали от листата, направен от Европейски Съюз, само че в доста дребни количества, както да вземем за пример в смарт телефоните, прави тяхното преработване комплициран и безценен развой и като резултат – незадоволително забавен стопански, с цел да бъде развиван или най-малко в Европа и Съединени американски щати, където след приложимост, продуктите, съдържащи сериозни метали, отиват на боклука, или са изнасяни към Африка и Азия – най-често нелегално, съгласно Базелската спогодба от 1989 година за трансгранични рискови боклуци. Амбициите за коренно префасониране на транспортния бранш и възбраната на колите с вътрешно горене след 2035 година дават също концепция за количества сериозни метали и стратегически първични материали, които ще са нужни. Засега батериите за електрическите коли, най-често от литиум-йон, са формирани от 80% никел, 15% кобалт, 5% алуминий, литиум, графит, мангамез, стомана. В своето проучване, Селия Изоард, демонстрира, че единствено за потребностите на електрификация на френския авто парк ще е нужна цялата реколта на литиум на международно равнище. Реалност, която още по-силно акцентира, че производството на огромни и тежки електрически коли компрометира очакванията за по-екологичен баланс в областта на превоза. Колкото по-голяма и тежка е една електрическа кола, толкоз по-голяма батерия ѝ е нужна, което естествено усилва количеството от нужните и вложените първични материали и силата за нейното зареждане. Добре разказаният „ абсурд на Джевънс “, (повече информация тук), обновен последните години с проучванията на така наречен „ резултат на преместване “ (rebound effect) в сферите на енергийната и ресурсната успеваемост, разрешава да се регистрира и следения факт, както на групово по този начин и на самостоятелно равнище, когато напъните за икономисване на сила и/или запаси от една сфера, активност или артикул към други, като за жалост, доста постоянно водят до по-голяма или свръхконсумация в друга сфера. Формулирано по различен метод, в случай че настоящите трендове се запазят, за да задоволим потребностите си, свързани със зеления преход и енергийната промяна, е належащо на всеки 15 години добивът на металите от сериозно и стратегическо значение да се удвоява.
А по-конкретно, това значи, че през идващите 30 години екстракцията ще е равна на количеството, което човечеството е добило откогато съществува, т.е. за 70 000 години. Фигура 5 демонстрира доста съответно експанзивното повишаване на потребностите от суровините от сериозно значение в актуалните стопански системи, нужни за производството освен на технологиите, ориентирани към битката с климатичните промени и енергийния преход, перманентни магнити, електрически коли, само че и на смарт телефони, компютри, лед лампи и екрани, тактилни екрани и всевъзможни други предмети, без които през днешния ден животът ни се коства неосъществим. Фигура 5: Видове и количества запаси, нужни за производството на технологии съгласно другите столетия. Слонът в стаята или един екологичен абсурд След казаното дотук, с изключение на аспектът „ дипломатическо и геостратегическо оръжие “, един по-обстоен обзор на тематиката и действителността за суровините от сериозно и стратегическо значение, за техния рандеман, произвеждане и преправка, както и техните екологични и непроменяемо обществени последици, е все по-трудно да се вършим, че не виждаме слона в стаята и да пренебрегваме тематиката, която „ скапва купона “. А тя е, че в случай че нуждата от зелен преход наподобява явна, то съответните му параметри – такива, каквито са дефинирани през днешния ден, т.е. поддържайки упоритостта за непрекъснат и прогресивен напредък, даже и той да е избран като зелен, слагат доста въпроси, които към този момент към момента нямат изцяло приемливи и безапелационни отговори. Поддържането на непрекъснат и прогресивен напредък ще изисква от ден на ден и повече сила и от ден на ден и повече запаси, чието извличане и произвеждане в никакъв случай не може да бъде 100% зелено.
Само един образец – съгласно Международната организация по енергетика, през днешния ден в света има 250 работещи мини за мед, а с цел да се задоволят потребностите в производството единствено от този метал, ще трябват още 80. Отново се връщаме в омагьосания кръг – свръхдобивът ще направи находищата на стратегическите метали все по-малко съсредоточени, което значи все по-големи количества рандеман за все по-малки количества метали. Ако фотографията по-долу дава някаква концепция за мащаба на площите, които се експлоатират, то процесът на рандеман, пречистване, обработка и промяна на металите е мощно замърсяващ, колкото и разнообразни лобистки организации да вършат опити да постановат друго мнение. Фигура 6: Изглед към огромен открит рудник, Калгурли – Боулдър, Австралия. През 2020 година Световната банка, в партньорство с най-големите компании в минната промишленост Рио Тинто и Англо Американ, дори направиха акция за необятната аудитория „ Климат и умни мини “ (Climate smart mining; Minerals for Climate Action). По-конкретно, повече рандеман значи от ден на ден и по-дълбоко дълбаене, транспортиране, натрошаване на големи количества камъни, обработка с химикали и разнообразни токсични субстанции, приложимост на големи количества вода, която по-късно е „ съхранявана “ в изкуствено основани водоеми, за които в никакъв случай не може да се подсигурява цялостна непропускливост, и вследствие замърсяването на подпочвените води се случва постоянно. Вече знаем, че даже и 10 години след затварянето на мините в Северна Каролина в Съединени американски щати, никаква растителност не пораства на тези територии. Знаем, че цели села бяха изселени в североизточен Китай поради замърсяванията, трансформирали почвите в неизползваеми. Знаем, че и случаите на ракови болести са 10 пъти повече в регионите към най-голямата мина Баотау в Китай. Скъсването на дигата Брумандинхо през 2019 година в Бразилия, жертвите и екологичната злополука, която провокира, демонстрират какъв брой рискови и несигурни са тези пост-минни инфраструктури. Един претендиращ за обективност разбор би трябвало да включи в калкулацията какъв брой сила е нужна, с цел да се създава сила, какви количества вода, какви количества боклуци се генерират, какво се прави с тях и така нататък С други думи, анализът би трябвало да включва преценка на резултатите, както на позитивните, по този начин и на отрицателните, на целия живот на една мина и всичките евентуални последици от минната промишленост, както в кратковременен, по този начин и в дълготраен проект. Запазването и поддържането на този модел на рандеман обрича на неуспех битката с климатичните промени и компрометира напъните за запазване и регенерация на околната среда. В този смисъл, само една радикална структурна и систематична промяна, която да си сложи за цел намаляването на количествата употребена сила и запаси на всички равнища, може да донесе действителен резултат. Поддържането на илюзията, че имаме механически проблем, който има техническо решение е доста сериозна стратегическа неточност, както и фокусирането само върху декарбонизацията, което последователно постанова визията, че можем да продължаваме както до момента и да поддържаме същия стопански модел, само че с по-малко нездравословни излъчвания. В умозаключение, даже и в резюме описаните несъгласия и спорове сред заложените упоритости и обективната действителност, ни връщат отново към тематиката за понижаване на икономическия напредък и ни напомнят, че след едно несъмнено равнище икономическият модел, основан на огромни екстрактивистки, индустриални и консуматорски практики, стартира да убива както икономическото развиване, по този начин и човечеството въобще.
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ